Терминът Nox представлява няколко форми на азотни оксиди, като NO (азотен оксид), NO2 (азотен диоксид) и N2O (азотен оксид, известен също като смешен газ).
В бензинов двигател NO е най-често срещаната форма на NOx при около 93%, докато NO2 е около 5%, а останалото е N2O. Има и други форми на NOx като N2O4 (димерът на NO2), който съществува само при по-ниски температури, и N2O5, например.
Въпреки това, поради много по-високите температури на горене, дължащи се на високата компресия на цилиндъра и турбокомпресора или компресора, дизеловите двигатели произвеждат много по-високи емисии на NOx от двигателя, отколкото бензиновите двигатели с искрово запалване.
Скорошната наличност на селективна каталитична редукция (SCR) позволява на правилно оборудвания дизелов двигател да отделя подобни стойности на NOx в изпускателната тръба в сравнение с типичен бензинов двигател с 3-пътен катализатор.
В допълнение, дизеловият окислителен катализатор значително увеличава фракцията на NO2 в "Nox" чрез окисляване над 50% на NO, използвайки излишния кислород в дизеловите отработени газове.
Стремежът за разработване на сензор Nox идва от факторите на околната среда. NOx газовете могат да причинят различни проблеми като смог и киселинен дъжд.
Много правителства по света са приели закони за ограничаване на техните емисии (заедно с други горивни газове като Sox (серни оксиди), CO (въглероден оксид) и CO2 (въглероден диоксид) и въглеводороди).
Компаниите осъзнаха, че един от начините за минимизиране на емисиите на NOx е първо да ги открият и след това да използват някакъв вид обратна връзка в процеса на горене, минимизирайки производството на NOx чрез, например, оптимизиране на горенето или регенериране на уловители на NOx.